jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
Aug 6, 2007, 9:45 PM

ГРАДЪТ 

  Poetry
480 0 3
                                                                                              на град София
                                                                                                  
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения!
Дъждът изплисква суетата си!
Студено е, но аз съм в теб -
отворен брод, стигаш до душата ми!
Измита от неверност
на размирните ми пътища -
раждам се, като дете
в червеното си ложе.
Докосвам те
с очи,
ръце,
със устни!
Запомням те!
Любов ли е обичта,
или обичта - любов?
Потъвам в теб...!
И вземам си от всичко,
за да има мирис по крилата ми,
когато ще сме чужди в своето дихание!
Ненаситно чужди без телата си!
А навън градът събужда се спасен,
защото тръгвам вече към дома си!!!

05.08.2007г.

© Женина Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И за мен стана специален този стих, защото е много красив, нямаше ме по това време , а вие сте сътворили чудеса. С обич, миличка.
  • Благодаря ти Креми!Този стих е много специален за мен.
  • "И вземам си от всичко,
    за да има мирис по крилата ми,
    когато ще сме чужди в своето дихание!"

    Прекрасно изразени мисли!
    Заплени ме!
Random works
: ??:??