ГРАДЪТ

Поэзия

687 0 3

на град София

Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения!
Дъждът изплисква суетата си!
Студено е, но аз съм в теб -
отворен брод, стигаш до душата ми!
Измита от неверност
на размирните ми пътища -
раждам се, като дете
в червеното си ложе.
Докосвам те
с очи,
ръце,
със устни!
Запомням те!
Любов ли е обичта,
или обичта - любов?
Потъвам в теб...!
И вземам си от всичко,
за да има мирис по крилата ми,
когато ще сме чужди в своето дихание!
Ненаситно чужди без телата си!
А навън градът събужда се спасен,
защото тръгвам вече към дома си!!!

05.08.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

И за мен стана специален този стих, защото е много красив, нямаше ме по това време , а вие сте сътворили чудеса. С обич, миличка.

2007-08-16T13:23:53+03:00
jenina1962 (Женина Богданова)

Благодаря ти Креми!Този стих е много специален за мен.

2007-08-09T06:19:13+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

"И вземам си от всичко,
за да има мирис по крилата ми,
когато ще сме чужди в своето дихание!"

Прекрасно изразени мисли!
Заплени ме!

2007-08-07T10:51:42+03:00