3 feb 2008, 17:45

Градът и селото

  Poesía » Civil
1.4K 1 3
Поток от коли, а по тротоара
много народ върви.
Всеки те блъска, иска да те изпревари,
с динамиката градска да те натовари.

А как ми е добре
пътя за село като поема,
стари дървета клони са вплели
и сякаш тунел те са оплели.

Старица пред вратника седи
и сръчно вретеното върти,
на поздрава ми отговаря
и усмихнато ме заговаря.
На кой си чедо ти?

Тук не минават лъскави коли,
няма борба за власт и пари.
Тук сякаш времето е спряло,
но като стареца е помъдряло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...