3 feb 2008, 17:45

Градът и селото

  Poesía » Civil
1.4K 1 3
Поток от коли, а по тротоара
много народ върви.
Всеки те блъска, иска да те изпревари,
с динамиката градска да те натовари.

А как ми е добре
пътя за село като поема,
стари дървета клони са вплели
и сякаш тунел те са оплели.

Старица пред вратника седи
и сръчно вретеното върти,
на поздрава ми отговаря
и усмихнато ме заговаря.
На кой си чедо ти?

Тук не минават лъскави коли,
няма борба за власт и пари.
Тук сякаш времето е спряло,
но като стареца е помъдряло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...