3.02.2008 г., 17:45

Градът и селото

1.4K 1 3
Поток от коли, а по тротоара
много народ върви.
Всеки те блъска, иска да те изпревари,
с динамиката градска да те натовари.

А как ми е добре
пътя за село като поема,
стари дървета клони са вплели
и сякаш тунел те са оплели.

Старица пред вратника седи
и сръчно вретеното върти,
на поздрава ми отговаря
и усмихнато ме заговаря.
На кой си чедо ти?

Тук не минават лъскави коли,
няма борба за власт и пари.
Тук сякаш времето е спряло,
но като стареца е помъдряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кичка Сачарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...