3.02.2008 г., 17:45

Градът и селото

1.4K 1 3
Поток от коли, а по тротоара
много народ върви.
Всеки те блъска, иска да те изпревари,
с динамиката градска да те натовари.

А как ми е добре
пътя за село като поема,
стари дървета клони са вплели
и сякаш тунел те са оплели.

Старица пред вратника седи
и сръчно вретеното върти,
на поздрава ми отговаря
и усмихнато ме заговаря.
На кой си чедо ти?

Тук не минават лъскави коли,
няма борба за власт и пари.
Тук сякаш времето е спряло,
но като стареца е помъдряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кичка Сачарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...