Градът на липите
Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам
се скиташ, немил и самотен.
Там стихче написах, събрах го до грам,
и после облякох го в ноти.
В града на липите ухае на мед
и скришно жужиш със пчелите.
Навремето влюбена бях във поет,
живеещ в града на липите.
Ах, колко далечен е този момент,
как сложен изглежда в очите!
Дори породил не един сантимент –
все пак е градът на липите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
