18 ene 2011, 19:29

Градът на мъртвите

  Poesía » Otra
941 0 6

Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.

Нечия чиста и лека душа
погубих без време. Дете.
Очите запомних неволно.
Нощес не можах да заспя.

Знамето с кръста, безумци,
не ще да изчисти срама!
Безсъвестно кой се зарече:
"Свещена е тази война!"

Издигнат олтар на греха
в димящите клади познах.
А сякаш архангел небесен
наказваше с мойта ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...