26 abr 2014, 21:48  

Графика

887 3 14

Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта
безмилостно чертаят
един безкраен вик
в могъщи коридори.
... Сънувам жребий - сам
до дъното на дните.
Заобграден от хълмовете -
тъмни вежди.
Покрита с бръчки равнина,
мълчи ръката ми
със упорити линии,
които свършват
Никъде.
... А времето е шеметна камбана -
на черен фон прииждат светлините
и яркостта ги прави уязвими
за звуците, които не долавям...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси Миглена! Трогнат съм.

    Весели празници от мен!: Мисана
  • С comeon (Септември )!
  • Благодаря ти, Райна! Трогнат съм от толкова хубавите ти думи.

    Пожелавам ти истинска творческа седмица!: Младен
  • Благодаря ти, Северина! Радвам се, че този доста мрачен текст ти хареса.
    Понякога мрачното ни превръща в оптимисти, а веселието ни натъжава. Така е устроен светът - положен е върху айсберга на парадокса и който не осъзнае навреме това, колкото и голям да изглежда в нечии очи, ще последва съдбата на "Титаник"!

    Сърдечен поздрав!: Мисана
  • както винаги - накара ме да се спра и да се замисля! Специално това стихо има още нещо в себе си..не знам какво е, но е като притегателна сила. ..когато не чуваш звука от камбаните - тъпанчетата се напрягат и болят от глухотата си.. това ми идва. Поздрав, много е хубаво! -С

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...