26.04.2014 г., 21:48  

Графика

884 3 14

Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта
безмилостно чертаят
един безкраен вик
в могъщи коридори.
... Сънувам жребий - сам
до дъното на дните.
Заобграден от хълмовете -
тъмни вежди.
Покрита с бръчки равнина,
мълчи ръката ми
със упорити линии,
които свършват
Никъде.
... А времето е шеметна камбана -
на черен фон прииждат светлините
и яркостта ги прави уязвими
за звуците, които не долавям...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси Миглена! Трогнат съм.

    Весели празници от мен!: Мисана
  • С comeon (Септември )!
  • Благодаря ти, Райна! Трогнат съм от толкова хубавите ти думи.

    Пожелавам ти истинска творческа седмица!: Младен
  • Благодаря ти, Северина! Радвам се, че този доста мрачен текст ти хареса.
    Понякога мрачното ни превръща в оптимисти, а веселието ни натъжава. Така е устроен светът - положен е върху айсберга на парадокса и който не осъзнае навреме това, колкото и голям да изглежда в нечии очи, ще последва съдбата на "Титаник"!

    Сърдечен поздрав!: Мисана
  • както винаги - накара ме да се спра и да се замисля! Специално това стихо има още нещо в себе си..не знам какво е, но е като притегателна сила. ..когато не чуваш звука от камбаните - тъпанчетата се напрягат и болят от глухотата си.. това ми идва. Поздрав, много е хубаво! -С

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...