22 jul 2009, 11:46

Грах и диня (басня) 

  Poesía » De humor
1749 1 5

ГРАХ И ДИНЯ

 

До динята, в един бостан,

търкулнал се невзрачен грах.

Не бил особено желан,

но я попитал той без страх:

– Прощавай, сестро, но се чудя,

защо си станала огромна,

а интереси аз не будя,

понеже малък съм и скромен?

А и блестиш на светлината –

такава лъскава, прекрасна.

Кажи, каква ти е храната,

та тъй и аз да попорасна!

Динята уста отвори

и премъдро отговори:

– Храната е една и съща,

но друго ме в гигант превръща.

Живея аз в поле, свободно

и виждам слънце всеки ден,

а твоето местенце родно

е там - в шушулка, в мрачен плен.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесна басня!
  • Като един нов Стоян Михайловски,си видял света...В повечето басни се осмива някакво отрицателно качество или проявление...Дали липсата на свобода,застенеността е отрицателно маркирана.Без свобода сме нищо...
  • Поздравления!
  • От самото ти появяване в сайта, разбрах,че се е появил рядък талант!Радвам се за теб! Бъди!
  • Философски погледнато е "Свободата, Санчо...!"
Propuestas
: ??:??