Грах и диня (басня)
ГРАХ И ДИНЯ
До динята, в един бостан,
търкулнал се невзрачен грах.
Не бил особено желан,
но я попитал той без страх:
– Прощавай, сестро, но се чудя,
защо си станала огромна,
а интереси аз не будя,
понеже малък съм и скромен?
А и блестиш на светлината –
такава лъскава, прекрасна.
Кажи, каква ти е храната,
та тъй и аз да попорасна!
Динята уста отвори
и премъдро отговори:
– Храната е една и съща,
но друго ме в гигант превръща.
Живея аз в поле, свободно
и виждам слънце всеки ден,
а твоето местенце родно
е там - в шушулка, в мрачен плен.
© Марин Цанков All rights reserved.
