4 ago 2006, 11:36

Граховото зърно

  Poesía
1.3K 0 5
Тези дни безделнича... Скатавам се...
Много важно! Всички са така...
Като котарак ленив изтягам се
и не чувствам никаква вина.

Работата... Тя е за ахмаците...
Да се трепят колкото си щат.
Стига им, че пълни са стомасите...
Две като ударят са рахат...

Но боде ме меката постеля
от сатен и първокласен пух...
Граховото зърно ме изнервя -
докъде ще стигнем в този дух?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми допадна много този стих! Поздрав, Гери!
  • Хей, принцесо, не така!
    От лежане ще те заболи глава.
    Граховото си зърно вземи
    и си супичка свари!!!

    Гери, поздрави за стиха!!!
  • Ех,Гери,надминаваш себе си!!!
    Къде беше до сега?
    Сърдечно те поздравявам!!!
  • Ако от безделие в главата ти се раждат такива хубави стихове, каквито чета от няколко дни - продължавай да безделничиш! Поздрав, Гери и усмивки!!!
  • обичам да те чета, Гери! Толкова си откровена!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...