4 авг. 2006 г., 11:36

Граховото зърно

1.3K 0 5
Тези дни безделнича... Скатавам се...
Много важно! Всички са така...
Като котарак ленив изтягам се
и не чувствам никаква вина.

Работата... Тя е за ахмаците...
Да се трепят колкото си щат.
Стига им, че пълни са стомасите...
Две като ударят са рахат...

Но боде ме меката постеля
от сатен и първокласен пух...
Граховото зърно ме изнервя -
докъде ще стигнем в този дух?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми допадна много този стих! Поздрав, Гери!
  • Хей, принцесо, не така!
    От лежане ще те заболи глава.
    Граховото си зърно вземи
    и си супичка свари!!!

    Гери, поздрави за стиха!!!
  • Ех,Гери,надминаваш себе си!!!
    Къде беше до сега?
    Сърдечно те поздравявам!!!
  • Ако от безделие в главата ти се раждат такива хубави стихове, каквито чета от няколко дни - продължавай да безделничиш! Поздрав, Гери и усмивки!!!
  • обичам да те чета, Гери! Толкова си откровена!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...