Граничар
Стари спомени ме лашкат
пак в “онези” времена:
Как - със куче и калашник
пазех нашата страна
от славяните - на запад
и комшиите - на юг
да не минат през браздата
и да ни завземат тук!
Две години бранех кльона
гордо с кучето до мен.
Пазех - няколко милиона
да не духнат някой ден
от паланките - в Родопа
и селата край Мъглиж
към “бардаците” в Европа,
Лондон, Хага и Париж.
Пазех зорко всеки камък,
всяка трънка и дърво.
Бях боец, омесен с пламък
от хайдушко потекло!
Хващах страшни хулигани
със обрасли вратове.
Мацки, пичове… горяни:
на народа врагове!
Но в една чудесна пролет
сред горите на Сакар,
от браздата - към БосфОра
духна мой един другар.
Хукнах, бързо да го стигна,
да го върна в моя взвод:
В славната ни - татковина,
с най-чудесния народ!
Гоних го почти… до Сидни,
след това до Вашингтон.
Пък - когато го настигнах,
минахме през Лисабон,
Мюнхен, Солун и Римини,
Базел и Мадагаскар.
Чак - след тридесет години
се завърнахме в Сакар.
А тук нещата… бяха лесни:
нямаше граничен кльон.
Пак запях хайдушки песни,
и почти с един милион
стегнах си - една застава
до граничната бразда.
Пак да любя таз държава,
дълго скитал по света!
Юри Йовев
Април 2024 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
