Граничар
Стари спомени ме лашкат
пак в “онези” времена:
Как - със куче и калашник
пазех нашата страна
от славяните - на запад
и комшиите - на юг
да не минат през браздата
и да ни завземат тук!
Две години бранех кльона
гордо с кучето до мен.
Пазех - няколко милиона
да не духнат някой ден
от паланките - в Родопа
и селата край Мъглиж
към “бардаците” в Европа,
Лондон, Хага и Париж.
Пазех зорко всеки камък,
всяка трънка и дърво.
Бях боец, омесен с пламък
от хайдушко потекло!
Хващах страшни хулигани
със обрасли вратове.
Мацки, пичове… горяни:
на народа врагове!
Но в една чудесна пролет
сред горите на Сакар,
от браздата - към БосфОра
духна мой един другар.
Хукнах, бързо да го стигна,
да го върна в моя взвод:
В славната ни - татковина,
с най-чудесния народ!
Гоних го почти… до Сидни,
след това до Вашингтон.
Пък - когато го настигнах,
минахме през Лисабон,
Мюнхен, Солун и Римини,
Базел и Мадагаскар.
Чак - след тридесет години
се завърнахме в Сакар.
А тук нещата… бяха лесни:
нямаше граничен кльон.
Пак запях хайдушки песни,
и почти с един милион
стегнах си - една застава
до граничната бразда.
Пак да любя таз държава,
дълго скитал по света!
Юри Йовев
Април 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
