Граничарска балада – 1980
ГРАНИЧАРСКА БАЛАДА – 1980
от Владимир Виденов
Връз бодливата тел съхнат облаци прашни.
В осем тръгвам наряд. Автоматът калашник
зареден е със смърт. Ще опазя ли кльона –
за честта на рода. За честта на пагона.
И по първи петли, и когато се мръкне,
няма даже и пиле през мен да прехвръкне.
Ако някой към гръцко оттука поел е,
първо викам му: Стой! И побегне ли – стрелям.
Точно тъй бе по устав, такъв бе законът,
„диверсант” щом нагази в граничната зона.
Трийсет зими мълчах. И какво да напиша?
Аз, хлапак жълтоклюн, осемнайсетгодишен,
не разбирах защо ми е пушка с патрони.
Този кльон бе затвор, беше дамга пагонът.
Зад бодливата тел бе светът, все надничах
със надежда – да зърна там мойто момиче.
Но наместо с девойка – разхождах се с куче,
козирувах през час на един подпоручик
и броях ден след ден – колко още остава
от присъдата в тая каторжна застава.
Чел бях Чехов – че пушката трябва да гръмне...
И дордето катерех баирите стръмни,
стисках зъби, но гледах Фортуна в очите
и се молех да няма пред мен нарушител.
Слава Богу, не пукна проклетата пушка.
Ни човек, нито звяр съм прихващал на мушка.
И със тази утеха животът ще мине,
но онези две черни войнишки години,
като дяволски химн, като варварско знаме,
ще са моят кошмар – и в съня, и в смъртта ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Виденов Todos los derechos reservados
