13 abr 2011, 20:27

Гранично

  Poesía
637 0 3

Сякаш пусто е всяко дихание,

но разстила се в него зората.

Аз откраднах си миг съзерцание,

но намерих се пак на земята.


Обещания днес не се спазват.

Егоизмът е вечна религия.

Но все още фалшиво се дават

и така всички свършваме в тинята.


Думите се изричат безплодно.

A приятелят... вятър го вее!

Все когато ти трябва, неволно,

просто тъй - няма повече време...


А тишината е адски лютива.

И гнои тя, когато я стиснеш.

ИДЕАЛИСТЕ, СВЕТЪТ С ТЕБ УМИРА!


През сълзи... няма как да политнем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...