13 апр. 2011 г., 20:27

Гранично

640 0 3

Сякаш пусто е всяко дихание,

но разстила се в него зората.

Аз откраднах си миг съзерцание,

но намерих се пак на земята.


Обещания днес не се спазват.

Егоизмът е вечна религия.

Но все още фалшиво се дават

и така всички свършваме в тинята.


Думите се изричат безплодно.

A приятелят... вятър го вее!

Все когато ти трябва, неволно,

просто тъй - няма повече време...


А тишината е адски лютива.

И гнои тя, когато я стиснеш.

ИДЕАЛИСТЕ, СВЕТЪТ С ТЕБ УМИРА!


През сълзи... няма как да политнем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...