13 апр. 2011 г., 20:27

Гранично 

  Поэзия
433 0 3

Сякаш пусто е всяко дихание,

но разстила се в него зората.

Аз откраднах си миг съзерцание,

но намерих се пак на земята.


Обещания днес не се спазват.

Егоизмът е вечна религия.

Но все още фалшиво се дават

и така всички свършваме в тинята.


Думите се изричат безплодно.

A приятелят... вятър го вее!

Все когато ти трябва, неволно,

просто тъй - няма повече време...


А тишината е адски лютива.

И гнои тя, когато я стиснеш.

ИДЕАЛИСТЕ, СВЕТЪТ С ТЕБ УМИРА!


През сълзи... няма как да политнем.

© Цвет Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??