Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия
за невежите.
Ще бъда отвращение за всички,
които не понасят разфасоване.
Душата не живее само в тия,
които движат някакви си крайници.
Душата е и памет,
и нагласа,
за следване на криво-прави стъпки...
А паметта не съди лошотии.
Тя помни и красивото разделя
от всичко,дето с острие на пика
пробожда и боли, но не забравя...
Балансът е в това да не навежда
везната в разрушителна посока...
Създадени са вяра и надежда,
а безконечен е за тях урока,
че вярата е равна на надежда...
Войникът е убит за да живеем...
Калашникът с цветя не се зарежда.
Без паметника пак ще оцелеем...
Семето ще бъде непонятно
и въпреки възхода все велик,
забравата ще търси път обратен
и обяснения за всеки паразит.
Викът ми днес е кански и е - СТИГА!
Паметникът е гранитна книга...