29.12.2023 г., 6:50

Гранитна книга

326 1 1



Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия
за невежите.
Ще бъда отвращение за всички,
които не понасят разфасоване.
Душата не живее само в тия,
които движат някакви си крайници.
Душата е и памет,
и нагласа,
за следване на криво-прави стъпки...
А паметта не съди лошотии.
Тя помни и красивото разделя
от всичко,дето с острие на пика
пробожда и боли, но не забравя...
Балансът е в това да не навежда
везната в разрушителна посока...
Създадени са вяра и надежда,
а безконечен е за тях урока,
че вярата е равна на надежда...
Войникът е убит за да живеем...
Калашникът с цветя не се зарежда.
Без паметника пак ще оцелеем...
Семето ще бъде непонятно
и въпреки възхода все велик,
забравата ще търси път обратен
и обяснения за всеки паразит.
Викът ми днес е кански и е - СТИГА!
Паметникът е гранитна книга...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Паметникът е гранитна книга...", , която не всеки може да прочете, ако носи в сърцето си вместо любов други несъществени неща, на които държи, но въпреки това те бледнеят пред любовта.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...