18 may 2017, 16:46

Гравитация на страха

  Poesía » Otra
613 1 8

 

 

Стъпките застигат тишината,

спускат се и ръфат като кучета.

Стъпките на спомена. Миражът

е безплътен като дъх без случване.

 

Но във теб кънти звукът на страшното,

надживяло всяко твое вдишване.

Влюбването в слънце е опасно,

миризмата на страха – излишна.

 

Светлото е точка равновесие

между яркостта и тъмнината.

Страх те от твоята отвесност,

стъпките на ужаса са кратни.

 

Въпреки това, подай ръката си,

крачката напред е задължителна!

Гравитацията ли пресмяташ?

Тук съм да те пазя от залитане.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...