pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
May 18, 2017, 4:46 PM

Гравитация на страха 

  Poetry » Other
481 1 8

 

 

Стъпките застигат тишината,

спускат се и ръфат като кучета.

Стъпките на спомена. Миражът

е безплътен като дъх без случване.

 

Но във теб кънти звукът на страшното,

надживяло всяко твое вдишване.

Влюбването в слънце е опасно,

миризмата на страха – излишна.

 

Светлото е точка равновесие

между яркостта и тъмнината.

Страх те от твоята отвесност,

стъпките на ужаса са кратни.

 

Въпреки това, подай ръката си,

крачката напред е задължителна!

Гравитацията ли пресмяташ?

Тук съм да те пазя от залитане.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за светлия коментар, Светле!
  • Топъл стих и светло чувство след него. Поздравления, Мария!!
  • Всеки има нужда от тази спасителна ръка на приятел. А аз се радвам на високата ти оценка. Благодаря, Жанет!
  • Много силно начало и така топъл финал...
    Поздрави!
  • Добро да е утрото ви, момичета, като добрите думи, които сте оставили под това стихотворение! Благодаря ви сърдечно!
  • Много хубаво, Мария!
  • "влюбването в слънце е опасно"
    Птиците предупреждавайки крещят,
    Обаче без небе в душата тясно е
    мечтите са затуй - за да летят.
    Като балони цветни да се вдигат
    изпълнени с надежда за сполука
    Високо горе границите липсват
    Какво от туй, че може да се спукат...

    Благодаря, ти. Бях забравила колко е уютно при теб.
  • Много добро стихотворение!
Random works
: ??:??