10 mar 2008, 8:32

Греховен

  Poesía
910 0 7
 

Някой ден съдбата

ще ти върне всичко лошо,

за което си помислил и извършил,

смял си се злораден и наситен

от прегрозните постъпки.

 

Някой ден душата

ще изстрада всичко мръсно,

което си и наплъстил,

виеща в агония от болки.

 

Някой ден смъртта

не ще може да изкупи ти

вината, която си събрал

с годините, в аванс.

 

Някой ден неписаният съд ще бъде

и ще бучи с нечовешка сила

в последна степен на това,

което е било реалност.

 

И тогава - в този ден последен -

всичко ще те върне отначало

и присъдата от него

ще е мисълта за непростимия ти грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все ми се ще да си прав!Поне можем да живеем,вярвайки,че всичко се връща!Харесват ми стиховете ти!Удоволствие е всеки път,когато попадна на хора.За щастие не всички са осакатени...
  • Мда, така си е. Другата алтернатива е да сме с по чифт крилца и ореолче, но ми се струва малко скучничко . Хиляди години без нито една магария... егати
    Хареса ми да прочета
    Поздрав
  • Мене пък хич не ме плашиш!Даже ме радваш Това е горчива истина и аз също вярвам,че ще се случи...
  • Това прозвуча(в главата ми)доста зловещоПлашиш ме...
  • Няма мърдане ...!!!
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...