8 jul 2010, 15:42

Греховен Ангел

  Poesía
1.6K 0 30

 

 

 

 

 

                              Г  Р  Е  Х  О  В  Е  Н     А  Н  Г Е  Л

 

           ________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                             И сякаш от зората на Времето лети над Земята

                             Ангел-Пазител, кръстно разперил смълчани криле.

 

                             Извечно. Изначално. Гръмотевично...

 

                             Ала без да хвърля сянка върху Съдбата.

                             Звездите избрал за свое последно Небе.

 

 

 

                             После кацал на някой връх, пробол Вечността.

                             Премествал стрелките на осемте Световни Посоки.

                             Драсвал мълния. Палил жертвена клада.

                             Постилал си облак...

 

 

 

                             И надвесен над високото,

                             от дрехата изваждал Диво Цвете, малко като перце.

                             Във Ангелското му сърце коренче забило дълбоко.

 

 

 

                             Живяхме дълго, мое Цвете Диво -

                             ти не повяхна. Не остаря.

                             Нежно шептял му Ангелът във шепи завил го.

                             А отдолу Земята се давела, цяла покрита с вода.

 

 

 

                             И само Ковчегът на Ной лакътушеше бавно.

                             Без милост. Без цел. Без посока...

                             Тайно насочван от Божа Ръка!

 

 

 

                             А там някъде горе...

 

 

 

                             Сурово усмихнат, щастлив и прекрасен -

                             Черен Ангел слял бил

 

 

 

                             Диво Цвете, Сърце и Любов във едно.

 

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                          Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много, Мариане!
    Не смея и да си помисля кой държи ръката ми, когато пиша.
    Дано да си прав, ала нямам такова самочувствие...

    Зздравей и БЪДИ !!!
  • Ведрина, Илко - благодаря ви за проникновените коментари.
    Марина, а защо да са 6, а не 8 Световните Посоки?
    Ето ги: 1.- Изток, 2.- Запад, 3.- Север, 4.- Юг, 5.- Североизток, 6.- Северозапад, 7. Югоизток и 8. Югозапад. Т.е. 4 основни и 4 междинни.

    Бъдете !!!
  • Дълбоко интелектуален размисъл, за човек, който може да проникне в духовния всемир на една житейска мъдрост - съществуването на Ангел-Пазител!!! Защо посоките са 8, а не 6!!!

    "После кацал на някой връх, пробол Вечността.
    Премествал стрелките на осемте Световни Посоки."
  • Благодаря ви от сърце Мариники, Ачо!
    Бъдете !!!
  • Обичам да съм на границата между легендите и настоящето, приятелю!
    При теб винаги знам, че ще срещна нещо ново!
    И чудесно поднесена мъдрост!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...