Греховен Ангел
Г Р Е Х О В Е Н А Н Г Е Л
________________________________________
И сякаш от зората на Времето лети над Земята
Ангел-Пазител, кръстно разперил смълчани криле.
Извечно. Изначално. Гръмотевично...
Ала без да хвърля сянка върху Съдбата.
Звездите избрал за свое последно Небе.
После кацал на някой връх, пробол Вечността.
Премествал стрелките на осемте Световни Посоки.
Драсвал мълния. Палил жертвена клада.
Постилал си облак...
И надвесен над високото,
от дрехата изваждал Диво Цвете, малко като перце.
Във Ангелското му сърце коренче забило дълбоко.
Живяхме дълго, мое Цвете Диво -
ти не повяхна. Не остаря.
Нежно шептял му Ангелът във шепи завил го.
А отдолу Земята се давела, цяла покрита с вода.
И само Ковчегът на Ной лакътушеше бавно.
Без милост. Без цел. Без посока...
Тайно насочван от Божа Ръка!
А там някъде горе...
Сурово усмихнат, щастлив и прекрасен -
Черен Ангел слял бил
Диво Цвете, Сърце и Любов във едно.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
