15 may 2006, 12:21

Греховен път 

  Poesía
667 0 1

Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.

Тъмно е в моята къща
и тъмни са моите очи,
ножа е остър, проблясващ,
живота ми - бавно угасващ.

Миризмата на мърша край мене
ще изчезне, преродена за път
и уханния мед ще ме води
в далечният свят на греха.

 

© Еми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това може би е най-потресаващото от 3-те.... Не мисли по такъв негативен начин... А за самото стихотворение... нямам думи...
Propuestas
: ??:??