15.05.2006 г., 12:21 ч.

Греховен път 

  Поезия
682 0 1

Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.

Тъмно е в моята къща
и тъмни са моите очи,
ножа е остър, проблясващ,
живота ми - бавно угасващ.

Миризмата на мърша край мене
ще изчезне, преродена за път
и уханния мед ще ме води
в далечният свят на греха.

 

© Еми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това може би е най-потресаващото от 3-те.... Не мисли по такъв негативен начин... А за самото стихотворение... нямам думи...
Предложения
: ??:??