Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.
Тъмно е в моята къща
и тъмни са моите очи,
ножа е остър, проблясващ,
живота ми - бавно угасващ.
Миризмата на мърша край мене
ще изчезне, преродена за път
и уханния мед ще ме води
в далечният свят на греха.
© Еми Всички права запазени