ГРЕХОВЕН СЪН
Пареща вечер
на белия чаршаф,
с цвят на зряла смокиня
тъмната ù кожа контрастира.
Хълбоци – котли горещи,
се мятат в греховна сласт
и тръпнат като празни пещи
изящни долини от страст.
Целувки жадни – огнени езици,
лазят по плътта,
горят слабините,
изгарям и кипя!!!
Цялост. Единен разум,
един организъм. Вселена.
Възприятие.
Неутолима жажда!!!
Грях!!!
Но Бог ли е създал греха?
Приветства ли духа
и осъжда ли плътта?...
Отворих очи,
но те нямаше.
Натрапчива идея
задраска мисълта ми:
Сън ли бе непознат –
чезнещ аромат
на пролетно цвете
от пареща вечер?
© Иван Димитров Todos los derechos reservados