ГРЕХОВЕН СЪН

                                         Пареща вечер

                                         на белия чаршаф,

                                         с цвят на зряла смокиня

                                         тъмната ù кожа контрастира.

                                         Хълбоци – котли горещи,

                                         се мятат в греховна сласт

                                         и тръпнат като празни пещи

                                         изящни долини от страст.    

                                         Целувки жадни – огнени езици,

                                         лазят по плътта,

                                         горят слабините,

                                         изгарям и кипя!!!                                      

                                         Цялост. Единен разум,

                                         един организъм. Вселена.

                                         Възприятие.

                                         Неутолима жажда!!!

                                         Грях!!!

                                         Но Бог ли е създал греха?

                                         Приветства ли духа

                                         и осъжда ли плътта?...

                                         Отворих очи,

                                         но те нямаше.

                                         Натрапчива идея

                                         задраска мисълта ми:

                                         Сън ли бе непознат –

                                         чезнещ аромат

                                         на пролетно цвете

                                         от пареща вечер?