ГРЕХОВНА ЛЮБОВ

Виновна ли съм аз, че ти събуди

в гърди заспали младежка страст

и сладък сън далеч прокуди,

за тебе мисля напрестанно аз?

Зове ме дълг свещен и скъп за мен-

децата искат майчица добра.

И ти ме чакаш от чиста обич озарен.

Любов и дълг - кое от тях да избера?

Бушува грозна буря в мен -

две страшни сили яростно се борят.

Тревожна нощ и още по-тревожен ден,

добро и зло безкрайно спорят.

Единият гигант ме укорявa:

"Къде забрави име и семейна чест? "

А другият гигант ме приласкава:

"Ти тъй богата си и тъй щастлива днес! ...

Светът със чуден дар те е дарил -

обичаш ти, ти също си любима.

Животът тъй прекрасен е и толкоз мил-

по-хубаво от туй едва ли има. "

И тъй минава нощ, минава ден

в подем, във радост и тревога,

кое за почест и кое за свян -

така и да реша не мога.

Аз знам едно - във порив чист

към тебе аз съм устремена

и в твоя поглед ласкав и лъчист

аз виждам се добра и възвисена.

Ти, жребий зъл, ти, зла съдба,

защо ни толкоз късно срещна

и туй, което е най-свидно на света,

да крием като най-голям позор отреждаш?

Не, няма щастие на този свят -

то призрак е и някаква измама,

и както слънцето покаже се зад облака и пак

в тъмата скрие се и никаква надежда няма.

Но тъй човек е устроен -

все подир свойто слънчице да тича.

Макар понявга уморен,

сърцето щастието търси, иска да обича.