Греховна любов
ГРЕХОВНА ЛЮБОВ
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз?
Зове ме дълг свещен и скъп за мен-
децата искат майчица добра.
И ти ме чакаш от чиста обич озарен.
Любов и дълг - кое от тях да избера?
Бушува грозна буря в мен -
две страшни сили яростно се борят.
Тревожна нощ и още по-тревожен ден,
добро и зло безкрайно спорят.
Единият гигант ме укорявa:
"Къде забрави име и семейна чест? "
А другият гигант ме приласкава:
"Ти тъй богата си и тъй щастлива днес! ...
Светът със чуден дар те е дарил -
обичаш ти, ти също си любима.
Животът тъй прекрасен е и толкоз мил-
по-хубаво от туй едва ли има. "
И тъй минава нощ, минава ден
в подем, във радост и тревога,
кое за почест и кое за свян -
така и да реша не мога.
Аз знам едно - във порив чист
към тебе аз съм устремена
и в твоя поглед ласкав и лъчист
аз виждам се добра и възвисена.
Ти, жребий зъл, ти, зла съдба,
защо ни толкоз късно срещна
и туй, което е най-свидно на света,
да крием като най-голям позор отреждаш?
Не, няма щастие на този свят -
то призрак е и някаква измама,
и както слънцето покаже се зад облака и пак
в тъмата скрие се и никаква надежда няма.
Но тъй човек е устроен -
все подир свойто слънчице да тича.
Макар понявга уморен,
сърцето щастието търси, иска да обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
