Греховна любов
ГРЕХОВНА ЛЮБОВ
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз?
Зове ме дълг свещен и скъп за мен-
децата искат майчица добра.
И ти ме чакаш от чиста обич озарен.
Любов и дълг - кое от тях да избера?
Бушува грозна буря в мен -
две страшни сили яростно се борят.
Тревожна нощ и още по-тревожен ден,
добро и зло безкрайно спорят.
Единият гигант ме укорявa:
"Къде забрави име и семейна чест? "
А другият гигант ме приласкава:
"Ти тъй богата си и тъй щастлива днес! ...
Светът със чуден дар те е дарил -
обичаш ти, ти също си любима.
Животът тъй прекрасен е и толкоз мил-
по-хубаво от туй едва ли има. "
И тъй минава нощ, минава ден
в подем, във радост и тревога,
кое за почест и кое за свян -
така и да реша не мога.
Аз знам едно - във порив чист
към тебе аз съм устремена
и в твоя поглед ласкав и лъчист
аз виждам се добра и възвисена.
Ти, жребий зъл, ти, зла съдба,
защо ни толкоз късно срещна
и туй, което е най-свидно на света,
да крием като най-голям позор отреждаш?
Не, няма щастие на този свят -
то призрак е и някаква измама,
и както слънцето покаже се зад облака и пак
в тъмата скрие се и никаква надежда няма.
Но тъй човек е устроен -
все подир свойто слънчице да тича.
Макар понявга уморен,
сърцето щастието търси, иска да обича.
© Анка Келешева All rights reserved.
