Пристъпвам бавно, мълчаливо
по пясъка оставям аз следи.
Отпивам от минало горчиво,
от спомени неканени дори.
Боли от сладката победа,
от победата на любовта.
И само слънцето ме гледа
как погубвам радостта.
Прогонвам и последен спомен.
Обричам го на самота.
Знам, грехът ми е огромен,
породен от женска суета.
© Теодора Todos los derechos reservados