5 mar 2009, 23:48

Греховно виолетова

  Poesía
645 0 1

А бяха сребърни мъглите ми,
запалени в откраднат миг...
Светулки, със дъги преплитани,
блестяха в моите очи...

И бях ефирна, и безпаметна... 
Греховно виолетова вечерница...
От нощи абаносови подмамена,
удавена в коралови неверности...

А днес съм ръбове отсечени,
подредени азбучно цветове.
Но зная, че някой нов принц, с очи обречени,
във хаос бездиханен, пролетно ще ме отвлече.


05.03.2009г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...