5 mar 2009, 23:48

Греховно виолетова

  Poesía
648 0 1

А бяха сребърни мъглите ми,
запалени в откраднат миг...
Светулки, със дъги преплитани,
блестяха в моите очи...

И бях ефирна, и безпаметна... 
Греховно виолетова вечерница...
От нощи абаносови подмамена,
удавена в коралови неверности...

А днес съм ръбове отсечени,
подредени азбучно цветове.
Но зная, че някой нов принц, с очи обречени,
във хаос бездиханен, пролетно ще ме отвлече.


05.03.2009г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...