А бяха сребърни мъглите ми,
запалени в откраднат миг...
Светулки, със дъги преплитани,
блестяха в моите очи...
И бях ефирна, и безпаметна...
Греховно виолетова вечерница...
От нощи абаносови подмамена,
удавена в коралови неверности...
А днес съм ръбове отсечени,
подредени азбучно цветове.
Но зная, че някой нов принц, с очи обречени,
във хаос бездиханен, пролетно ще ме отвлече. ...