В една тиха, празна стая жена седи навела глава. Спомня си за оная вечер, когато и се преобърна света.
Булчинската рокля бе захвърлена, усмивките отдавна се бяха отвърнали. Както преди и сега отново бе сама, а съпругът и, уж тайно, гледаше друга жена.
Нямаше той да и плати сълзите. Нямаше детето и само да си намери баща. Единствено разбираха я звездите, защото в молитви към Господ минаваше и нощта.
Скъпо и беше само миналото, с една отминала, но незабравена любов. И снимка тя често притискаше, чудейки се, ако му се обади, той дали няма да е твърде суров.
... И направи грях - тя, безгрешната. видяха се и искрата пламна, онази предишната. Имаше капка радост вече в живота и така безутешен.
И заедно те създадоха живот, малко пеленаче заплака. Но после отнеха живот, един изневеряващ от любовницата му взеха.
*** В една тиха, стъклена стая жена седи навела глава. След две минути на живота и ще дойде краят. - Сбогом, обичам те. - прошепна само тя.
То всичко е относително понятие май като гледам...
Това ми напомня, как като бях малък си харесвах книжки според кориците.
Кефеха ме просто - едни такива лъскави, многоцветни дрън дрън. Тогава дори не ги четях...
Сега чета.
Хубаво заглавие.
Другото...
мех
всички под мен го казаха
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Това ми напомня, как като бях малък си харесвах книжки според кориците.
Кефеха ме просто - едни такива лъскави, многоцветни дрън дрън. Тогава дори не ги четях...
Сега чета.
Хубаво заглавие.
Другото...
мех
всички под мен го казаха