Грехът е относително понятие
В една тиха, празна стая
жена седи навела глава.
Спомня си за оная
вечер, когато и се преобърна света.
Булчинската рокля бе захвърлена,
усмивките отдавна се бяха отвърнали.
Както преди и сега отново бе сама,
а съпругът и, уж тайно, гледаше друга жена.
Нямаше той да и плати сълзите.
Нямаше детето и само да си намери баща.
Единствено разбираха я звездите,
защото в молитви към Господ минаваше и нощта.
Скъпо и беше само миналото,
с една отминала, но незабравена любов.
И снимка тя често притискаше,
чудейки се, ако му се обади, той дали няма да е твърде суров.
... И направи грях - тя, безгрешната.
видяха се и искрата пламна, онази предишната.
Имаше капка радост вече
в живота и така безутешен.
И заедно те създадоха живот,
малко пеленаче заплака.
Но после отнеха живот,
един изневеряващ от любовницата му взеха.
***
В една тиха, стъклена стая
жена седи навела глава.
След две минути на живота и ще дойде краят.
- Сбогом, обичам те. - прошепна само тя.
© Иянира All rights reserved.
