Грешен адрес
ГРЕШЕН АДРЕС
През „урвите" те гоня и докосвам,
дано усетиш истинската светлина.
Не тази, висящата от абаноса
луминисцентна тишина.
Във теб се крият сто въпроса,
но отговори не откриваш там -
където свети злъчен тоста
и тръгваш в безхаберие пиян.
От клюки и лъжи брутални,
превърнали се в истини крила,
заменяш малки чашки с тежки халби
и своето със чуждите легла.
Да можех да протегна тежки длани,
дано над пропастта жестока
мен твоята ръка да хване,
за да направиш скока.
Въздишка е вратата ти затворена,
а моята пътека я заобикаля.
Ще моля слънчевата песен
да подари на теб това, което мен изгаря.¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
