Marcek (Мария Чомакова)
45 116
4.09.2007 г., 16:52 ч.

Грешен адрес 

  Поезия
710 0 4
 

ГРЕШЕН АДРЕС



През „урвите"  те гоня и докосвам,

дано усетиш истинската светлина.

Не тази, висящата от абаноса

луминисцентна тишина.



Във теб се крият сто въпроса,

но отговори не откриваш там -

където свети злъчен тоста

и тръгваш в безхаберие пиян.



От клюки и лъжи брутални,

превърнали се в истини крила,

заменяш малки чашки с тежки  халби

и своето със чуждите легла.



Да можех да протегна тежки длани,

дано над пропастта жестока

мен твоята ръка да хване,

за да направиш скока.



Въздишка е вратата ти затворена,

а моята пътека я заобикаля.

Ще моля слънчевата песен

да подари на теб това, което мен изгаря.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??