Аз бях в съзнание
твое, ничие друго!
След плахо признание
чувах те глухо.
Но ти ме изхвърли
като вехто палто,
стоновете развихри -
Огън в дъжд из ведро!
Поклащат море ветровете,
местят се с нежен гласец,
а ти докосваш с нозете
си мене - грешен светец!
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »