28 jul 2017, 17:25

Грешен свят

  Poesía » Civil
1.1K 1 2

Казват, че летя в облаците,

щом неуморно търся

нещо чисто и красиво.

Но аз виждам красота

и в цветята и тревите,

в топлината на земята,

в сладките усмивки на децата.

Въобще във всичко живо.

Казват ми през смях,

че да се греши е човешко.

Добре, вярвам, че родът човешки

е създаден в грях..

Но аз имам свои правила.

Не искам никой да праща

за моите грешки.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А може би, вместо да праща ,си искала да кажеш: плаща?Тогава нещата добиват убедителен вид!
  • Напълно споделям твоето светоусещане, Лиляна!
    Благодаря за споделеното с нас.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...