11 jul 2005, 22:15

Грешка

  Poesía
1.1K 0 1
Дали сгреших със тебе, аз незная.
За пръв път казвам "може би"
и толкоз пъти го повтраям...
Може ли?Не може, може..ох, уви...

Искам те...Ти сам го знаеш вече.
И ти ме искаш двойно, на квадрат.
Защо ли спрях се? Какво ли ми попречи?
Нещата взеха вече друг обрат.

Искам те, а казах не. Ужасно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти. Писано е преди 2 години. Оказа се, че не съм сгрешила, казвайки не. Но в повечето случаи е по-добре да опиташ и да си разбиеш главата в стената, отколкото да се чудиш какво е можело да бъде.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...