6 oct 2010, 19:58

Грешка

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

 

 

Грешка

 

Не исках аз да съм талант,

бях някаква случайна личност.

Не можех нищо да им дам,

освен изстрадана себичност.

 

Мечтите са за други, знам,

подлъга ме безумна мисъл.

С цървули кални – срам голям –

в дворец не биваше да влизам.

 

Промъкнах се, стаила дъх,

забравих се от лукс в покои.

Пристъпвах тихо, като плъх,

отбягвах царските копои.

 

Оставих кал на лъскав под

и хукнаха след мен веднага. 

От страх - не исках във затвор -

събух се, бързо им избягах.

 

Калта не е на птица тор -

тъй знаят  важни, зли особи.

Ще тичам боса на простор.

Цървули да държат в окови.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако разбрах нещо... Особено първият стих хич не ми се връзва.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....