Грешка
1.1K
0
1
Грешка
Не исках аз да съм талант,
бях някаква случайна личност.
Не можех нищо да им дам,
освен изстрадана себичност.
Мечтите са за други, знам,
подлъга ме безумна мисъл.
С цървули кални – срам голям –
в дворец не биваше да влизам.
Промъкнах се, стаила дъх,
забравих се от лукс в покои.
Пристъпвах тихо, като плъх,
отбягвах царските копои.
Оставих кал на лъскав под
и хукнаха след мен веднага.
От страх - не исках във затвор -
събух се, бързо им избягах.
Калта не е на птица тор -
тъй знаят важни, зли особи.
Ще тичам боса на простор.
Цървули да държат в окови.
© Ани Виделова All rights reserved.
