ГРЕШКА

            “Замълчи, език! Ще ти дам хляб”

                                                  Гай ПЕТРОНИЙ

Изглежда всичко съм разбрал погрешно...

Не като Крез живял, но не и беден,

за хляба в дните минали и днешни

на теб разчитах, мой език.

Не ме подведе!

А трябвало да замълча!

Да стисна устни!

Ни думица да изрека да не посмея!

За немота във всяко време хранят вкусно.

Но аз сгреших.

А трябвало да онемея!

Сега съм стар.

По навик сплитам слово,

по навик го пилееш ти в света човешки,

но времето край нас е по-сурово...

Дали не правим, мой език, фатална грешка?

Днес нямам вяра и ме спъват сто съмнения,

днес мракът следва изгрева

и вечери по пладне,

и нямам хляб ни аз за теб,

ни ти за мене,

и крачим двамата еднакво гладни.

Какво пък, и с оскъден залък бива,

отдавна свикнах с мрак над мойто рамо...

Тъй както бяхме с тебе някога щастливи,

сега гладувай с мене, мой език.

Не млъквай само!