20 ene 2007, 15:21

Грешка!

  Poesía
1.5K 1 5
Голяма грешка бе за мене ти,
наивна бях и изгубих всички мечти.
Исках да ти бъда и приятел,
ала накрая аз оказах се предател.

Виновна бях,че те обичах лудо,
и желаех да направя с тебе чудо.
Но подигра се ти с мен накрая,
къде ли бях сгрешила даже аз незная.

Такъв е краят на наивниците като мене,
в един момент се оказваш вече непотребен.
Нищо че била си толкоз вярна,
неблагодарността е винаги коварна.

Това е живота,но знай,
че всичко някога се връща,
кой,каквото е раздавал,
с такова винаги му се отвръща! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...