Jan 20, 2007, 3:21 PM

Грешка!

  Poetry
1.5K 1 5
Голяма грешка бе за мене ти,
наивна бях и изгубих всички мечти.
Исках да ти бъда и приятел,
ала накрая аз оказах се предател.

Виновна бях,че те обичах лудо,
и желаех да направя с тебе чудо.
Но подигра се ти с мен накрая,
къде ли бях сгрешила даже аз незная.

Такъв е краят на наивниците като мене,
в един момент се оказваш вече непотребен.
Нищо че била си толкоз вярна,
неблагодарността е винаги коварна.

Това е живота,но знай,
че всичко някога се връща,
кой,каквото е раздавал,
с такова винаги му се отвръща! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...