11 abr 2010, 7:00

Грешна буква 

  Poesía
1024 0 3

Често търся смисъла, но него го няма,


защото всички живеем в една красива измама.


Явно проблемът е в другите или в мен самия,


продължавам да го търся, докато не го открия.


 


Не вярвам във това, че мога да се справя сам и ето


не искам да повярвам, че всъщност няма никой там, където


търся хора. Има само призраци. Когото и да заговоря,


няма резултат, може би съм луд, но умора нямам.

 

 


Всеки ден вместо хора виждам роботи,


човекът живота си пилее, за да учи и работи.


Сякаш единствено парите стоят в основата,


това е щастието в представите на хората.




Непрестанно търся душата си някъде там,


докато успея, ще трябва да живея сам.


В търсене на смисъла загубих се отдавна вече,


истината там е някъде, но твърде надалече.




И едва ли ще дойде светлината във тунела,


още повече обърква ме окървавената табела,


сочеща натам, където пътищата се пресичат


и на деградация хората обричат.

 

© Боби Бруте Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??