ГРЕШНА ИСТИНА
Р.Чакърова
Един мирянин молеше смирено
пред кръста счупен Бог да му прости.
В молитвата си спомена и мене.
Дали пък, грешникът не беше ти?
И колко мило, че си се досетил
да си посредник между мен и Господ.
Сърцето ми се сви при вид на свещи
и капещ по ръцете топъл восък...
Душата ми потрепна в умиление
пред сведените силни рамене,
пред устните, редящи песнопения
и пред очите, търсещи небе.
Дали да не направя опрощение
като ти пратя истината - гола -
нахална, нежна... също като мене...
За да забравиш за какво се молиш.
Ще стана грях. Първичен и неистов.
На Дявол в бяло ще ти заприличам.
Ще заболя. И ти ще ме поискаш...
Ще ме обичаш. И ще те обичам.
Лондон 2016'
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados