16.06.2016 г., 18:22 ч.

Грешна Истина 

  Поезия » Любовна
317 0 7

ГРЕШНА ИСТИНА 


Р.Чакърова 

 

Един мирянин молеше смирено 
пред кръста счупен Бог да му прости. 
В молитвата си спомена и мене. 
Дали пък, грешникът не беше ти?


И колко мило, че си се досетил 
да си посредник между мен и Господ. 
Сърцето ми се сви при вид на свещи 
и капещ по ръцете топъл восък... 


Душата ми потрепна в умиление 
пред сведените силни рамене, 
пред устните, редящи песнопения 
и пред очите, търсещи небе. 


Дали да не направя опрощение 
като ти пратя истината - гола -
нахална, нежна... също като мене... 
За да забравиш за какво се молиш. 


Ще стана грях. Първичен и неистов. 
На Дявол в бяло ще ти заприличам. 
Ще заболя. И ти ще ме поискаш... 
Ще ме обичаш. И ще те обичам. 

 

Лондон 2016'

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??