С думи няма как да го покажа!
Единствено сърцето може да го продиктува.
От себе си успях, но от теб не успях да се откажа.
И сърцето е твое? То вече нищо не струва.
Щом не го желаеш, поне върни го цяло,
не ми го причинявай, щом не искаш да го имаш.
Преди да стане твое, беше бяло,
а сега безжизнено е като моето тяло.
И ти сърце носиш,
но не се налага любов да си просиш.
Имаш всичко, от което се нуждаеш,
вземаш всичко, което си пожелаеш.
Поне веднъж не ме попита
какво ми е на мен.
Нима това, което чувствам, остана неразкрито?
Just въпрос: Любов никога ли не изпита?
Аз с нея всеки ден се събуждам!
С мисълта, че няма да те имам, живея.
Искам единствено усмивката ти да виждам.
И както казват:
В живота най-много страдания ни причиняват
не тези, които мразим,
а тези, които обичаме.
С цел да стана смешна,
ще ти пожелая нещо:
Спри да вървиш в посока грешна…
Нуждая се от теб спешно!
© Полина Петкова Todos los derechos reservados